Столчето за кола

25 април 2016

/

Категория: Първата годинка | Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Гост автор

В днешно време столчето за кола е необходимост, която небива да се оспорва, животоспасяващо е, задължително по закон и липсата му подлежи на глоба (доколкото знам). Когато големият ми син беше на 3 години ни се случи да катастрофираме – слава Богу, нямаше пострадали, но е факт, че всики бяхме с колани, детето – в столчето, и въпреки, че колата се преобърна, всички останахме по местата си.
Големият ми син се вози в столче от раждането си, без проблеми. Той като цяло е спокойно дете, освен това ползваше биберон залъгалка и си имаше любимо одеяло – с тези верни другари в колата никога не е мрънкал и бързо заспиваше. Малко преди да навърши годинка вече гледаше напред, всичко му беше много интересно и въобще пътуването с кола винаги е било песен.
Бебе номер две в много отношения ни разказва играта – пътуването с кола не прави изключения. Той не ползва биберон залъгалка и от съвсем малък не обича да лежи/седи. И обичайно заспива на гърда. Всичко това превръща любимите ни пътувания с кола в кошмар.
Наскоро решихме да сменим бебешката „кошница“ с гръб към движението със по-седнало столче, което гледа напред. Това се оказа добър ход, тъй като малкият започна полека лека да се заглежда напред и да плаче по-малко. Друго помощно средство са нещата за похапване, с които да се разсейва –обикновените бисквити и коричките хляб са на голяма почит. Много добро откритие се оказаха сушените круши – те са доста твърди и грапави и играят ролята на чесалка, която обаче е и вкусна. Освен това малкият няма зъби, така че по-скоро ги смуче и така е по-малка вероятността да се задави с някое парче.
Разбира се, да не забравяме и песничките – заредихме в колата няколко диска с любими детски песнички, които пеем с баткото, за да забавляваме бебето. Е, не е любимият ми саундтрак за пътуване, но е по-добре от ревящо бебе.
Какви са вашите трикчета за спокойно пътуване с деца?