Коренно различни

06 януари 2016

/

Категория: Първата годинка

/

Автор: Гост автор

В началото на лятото се роди вторият ми син –прекрасно бебоче с много коса и по всеобщо мнение на всички точно копие на братси. Но... само на външен вид. 

 Това, че всяко дете е различно, започвам да горазбирам все по-добре. Аз имам само две и те засега имат много малко общопомежду си. Въобще, всичките ми работещи практики за гледане на бебе бяхаразбити на пух и прах с идването на бебе номер две. 

 За да не съм голословна, ето някои примери: 

 1)     Храненето: не успях да кърмяголемия си син – няма да се впускам в подробности, излишни оправдания исамообвинения, тъй като историята, колкото и драматична да беше за мен, вече езад гърба ми. С две думи, той не искаше да засуче от гърда. Единственото мууспешно засукване (дори не беше кърмене), беше със силиконови зърна. Е,познайте – малкият не се отлепя от гърдата. Имахме успешен старт и за моярадост той засука уверено още на третия час след като се роди! 

 2)     Залъгалките: разбираемо зане-кърмено бебе, големият ползваше биберони-залъгалки, беше истинскипристрастен и доста трудно се отказа от тях. Малкият прави ужасена гримасавсеки път, щом се опитаме да му пробутаме биберон – изпробвахме всякакви форми,размери, силикон, каучук и пр., но не проработи. 

3)     Сънят: благодарение набибероните-залъгалки и едно много-специално-и-незаменимо-одеалце, големият мисин много рано се научи да заспива сам; малкият до момента е заспивал без гърдаброени пъти, по изключение, но никога сам. Може би заради адаптираното мляко,големият  спеше много дълбоко (до къснавъзраст му режех ноктите докато спи) и започна да спи по цяла нощ още на тримесеца. Малкият спи много леко и се буди по няколко пъти нощно време, за дапохапва (на мен не ми пречи, а и знам, че нощното кърмене е особено важно застимулирането на лактацията). 

 4)     Придвижването: въпреки че и баткотое носен в ергономична носилка, той доста се возеше в количката си. Беше от тезибебета, които колко повече ги друсаш по паветата, толкова повече се успиват.Малкият не обича да се вози в количката, да не говорим да спи в нея. Въобще нерискувам да изляза без раничката, защото количката ни върши работа за не повечеот 20 минути, след което се носим. Обожавам носенето – близостта, мобилността идискретността при кърмене, които ни осигурява раницата, са незаменими за мен,така че не ми пречи, дори напротив. 

5)     По корем: големият мразеше да лежипо корем. Малкият се обръща по корем при всяка възможност. 

 Интересно ми е с какво ще меизненадва бебе номер две занапред – дали разликите между двамата ще продължатда се задълбочават или напротив, ще започват да си приличат все повече. Такаили иначе, всеки ден крие нови изненади и нови предизвикателства от едно малкочовече, което в крайна сметка не е ничие копие.