Закаляване

13 ноември 2015

/

Категория: Ходещи и бърборещи

/

Автор: Гост автор

От дъждеца ах, нас не ни е страх

Времето се застуди, но разходките на чиствъздух са от първостепенно значение за здравето на моето семейство. Затова ниепак сме навън. 

„Не купуваме гумени ботуши, те така или иначепочти не се използват“, ми каза моя приятелка, когато я поканих на първата ниразходка сред локвите за есента. 

Но бързо я убедих, че напротив – гуменитеботуши трябват и то много. 

Така добре си бяхме свикнали след прибиранетоот детска градина да си прекарваме по два-три часа навън, на детската площадкаили пък по улицата с колелото. Дори известно време се прибирахме първо вкъщи ичакахме да се поскрие слънцето и да се поразхлади и чак тогава излизахмеотново. А сега – хоп, изведнъж – дъжд, студ, кал, локви – но как да се затворимвкъщи? 

Не! Изнамерих в кашоните с обувки двата чифтаботушки с анимационни герои – за кака на 4 и за юначе – на 3. Цяло чудо е, чени стават миналогодишните. И хоп-троп излязохме на мократа улица. „Сега отивамеда скачаме в локвите“, им казах – съвсем образно, за настроение. А малкияведнага цопна с двата крака в първата срещната локва, после и във втората, и втретата – докато не си изпръска коленцата. Тогава разбра, че ходенето презводата трябва да става леко и внимателно, а и не е задължително да се избродятвсички водни пространства, които ни представят неоправените ни улици. Имавъзможност и локвите да се заобикалят. Но това децата го научават от собственопит. Гласът на мама не е толкова убедителен. 

„Да му кажа ли да седне в локвата!“, тихичкоми прошепна със сатанинска усмивка, една съседка... Не обичам такива шеги,защото малчуганите никак не ги схващат и са готови да изпълнят всеки призив задосег с водата. 

Но колкото и да ни провокират минувачите, иколкото и приятели и да ни отказват компанията си в мокрите следобеди, нас неси е страх от дъждеца и ще продължим да си дишаме и да се разхождаме навън сдецата. Дори обмислям купуване на ново колело! Просто сега му дойде момента ине ми се иска да отлагам до пролетта. 

Чела съм, че в скандинавските страни, къдетотака или иначе през повечето време е студено, не се пропуска и ден без децата вдетските градини да бъдат извеждани навън. Често – с дъждобрани! Да си сложимпо един дъждобран на усмивките и да не им позволим да се разтворят в хладния иблед есенен пейзаж!