Майчинството

25 септември 2016

/

Категория:

/

Автор: Efemistique

– диагноза или етап от живота

Преди време прочетох една статия на една дама, която говореше за това, че по време на майчинство жените имаме склонност от млади жени и майки да се превръщаме в лелички. Описваше майчинството като период, през който излизаш навън в пеньоар, раздърпан анцуг, прическа „кацнало ако“ на върха на главата, изядени нокти и трескав поглед. Не знам за вас, но аз лично много се обидих, но в същото време се и погледнах в огледалото – последните месеци бях обличала анцузи и клинове, а дрехите, в които изглеждам хубава и секси си стояха на закачалките. Явно майчинството и при мен се превръщаше от етап от живота в диагноза. Започнах да полагам повече усилия в това как изглеждам, достатъчно беше да се замисля, за да си сложа тесни дънки и блуза или удобна рокля с ниски обувки. Косата ми започнах да прибирам по няколко начина – конска опашка, лесен, но ефектен кок, слагам диадема или няколко хубави фиби. Рестартирах ежедневното ползване на парфюм и слагането на лак, в повечето случаи безцветен. Във времето, в което децата спяха спрях да влизам във фейсбук групите и женските форуми, за да чета затова дали, ако ям патладжани мога да кърмя и там подобни. За сметка на това възобнових четенето на приятни книжки. Това ме отпуска, разнообразява, дава ми самочувствие. Нужно ли е непременно да съм изнервена, крещяща, зле изглеждаща и говореща нечленоразделно само, защото съм по майчинство? Възможно е някои жени да имат и такава потребност, знам ли? Все пак хората сме различни. Лично аз се чувствам по-добре мислейки за себе си като майка, но и като съпруга на мъжа домен. Искам той да ме вижда нормална, не искам да се плаши от мен. Искам голямата ми дъщеря да ми казва, че съм най-красивата майка на света, а не да ми прави забележка, че отивам да я взема от детската градина, облечена в раздърпан анцуг (да, това е реална случка). Не искам познатите ми, когато ме срещнат на улицата да възкликват със съчувствие: „Ауууу, милата! Сигурно ти е много трудно с две малки деца вкъщи? Остава ли ти време за душ?“. Затова след децата най-важната съм аз. Защото майчинството е страхотен етап от живота на жената, а не е диагноза. Ако можех да върна времето назад, още когато се роди голямата ми дъщеря, със сигурност бих променила отношението към самата мен от самата мен. Но с второто дете съм на поправителен и се старая да го изкарам с добра оценка. :)

Има ли и други като мен?