• Последни публикации
  • Най-четени
  • Категории
    • Голямото очакване
    • Добре дошъл, бебчо
    • Ходещи и бърборещи
    • Принцеси и пирати
  • Към сайта

Ако статията ти харесва, сподели във

Майчинството

25 септември 2016

/

Категория:

/

Автор: Efemistique

– диагноза или етап от живота

Преди време прочетох една статия на една дама, която говореше за това, че по време на майчинство жените имаме склонност от млади жени и майки да се превръщаме в лелички. Описваше майчинството като период, през който излизаш навън в пеньоар, раздърпан анцуг, прическа „кацнало ако“ на върха на главата, изядени нокти и трескав поглед. Не знам за вас, но аз лично много се обидих, но в същото време се и погледнах в огледалото – последните месеци бях обличала анцузи и клинове, а дрехите, в които изглеждам хубава и секси си стояха на закачалките. Явно майчинството и при мен се превръщаше от етап от живота в диагноза. Започнах да полагам повече усилия в това как изглеждам, достатъчно беше да се замисля, за да си сложа тесни дънки и блуза или удобна рокля с ниски обувки. Косата ми започнах да прибирам по няколко начина – конска опашка, лесен, но ефектен кок, слагам диадема или няколко хубави фиби. Рестартирах ежедневното ползване на парфюм и слагането на лак, в повечето случаи безцветен. Във времето, в което децата спяха спрях да влизам във фейсбук групите и женските форуми, за да чета затова дали, ако ям патладжани мога да кърмя и там подобни. За сметка на това възобнових четенето на приятни книжки. Това ме отпуска, разнообразява, дава ми самочувствие. Нужно ли е непременно да съм изнервена, крещяща, зле изглеждаща и говореща нечленоразделно само, защото съм по майчинство? Възможно е някои жени да имат и такава потребност, знам ли? Все пак хората сме различни. Лично аз се чувствам по-добре мислейки за себе си като майка, но и като съпруга на мъжа домен. Искам той да ме вижда нормална, не искам да се плаши от мен. Искам голямата ми дъщеря да ми казва, че съм най-красивата майка на света, а не да ми прави забележка, че отивам да я взема от детската градина, облечена в раздърпан анцуг (да, това е реална случка). Не искам познатите ми, когато ме срещнат на улицата да възкликват със съчувствие: „Ауууу, милата! Сигурно ти е много трудно с две малки деца вкъщи? Остава ли ти време за душ?“. Затова след децата най-важната съм аз. Защото майчинството е страхотен етап от живота на жената, а не е диагноза. Ако можех да върна времето назад, още когато се роди голямата ми дъщеря, със сигурност бих променила отношението към самата мен от самата мен. Но с второто дете съм на поправителен и се старая да го изкарам с добра оценка. :)

Има ли и други като мен?

Още по темата

Слабите ми дънки

17 март 2016

Към статията

Към статията

Една мама

01 февруари 2017

Към статията

Мама не заспива

21 май 2016

Добре дошъл, бебчо

Към статията

Препарат за съдове

Виж повече

Течен сапун Сензитив

Виж повече

Течен перилен препарат

Виж повече

Препарат за съдове

Виж повече

Течен сапун Сензитив

Виж повече

Течен перилен препарат

Виж повече
Previous Next


Efemistique

За Efemistique

Обичам да говоря за децата си, но ми е трудно да формулирам коя или какво съм аз. Преди 6 години се роди голямата ми дъщеря, а малката е вече на 2г. От разстоянието на времето мога да кажа, че с моите мимичета се променяме една друга. Аз ги уча да не се страхуват и да се хранят разнообразно, а те ми показват как да съм търпелива, как да се спускам по пързалката с боен вик. С баща им сме изградили един микро-свят, в който говорим на италиански, пеем на английски и играем на български, защото сме мулти-културно семейство и искаме дъщерите ни да пораснат като такива. Не съм ги записала все още на китайски, обой и водни ски, но пък готвим заедно и знаят, че лютите чушки са наистина люти, от опит, а не, защото така съм казала. Казвам им, че са принцеси, но и че всяка истинска дама трябва да има куфар с инстументи, за да може да си ремонтира бравата, и го демонстрирам. Със сигурност не съм най-добрата майка. Но знам, че правя това, което мога и им създавам приключения, а не само правила. Това съм аз. Една жена, която е избрала да не е само майка, а и да има професионална роля, както и лично време. Франкенщайн или ново поколение жена? Не знам, но се чувствам добре от това какво съм

Коментирай

Бочко е запазена търговска марка на Лавена АД. Условия за ползване