Бременна съм

25 март 2016

/

Категория: Голямото очакване

/

Автор: Гост автор

 Без да прувеличавам щекажа, че бях леко шокирана, когато научих, че ще ставам майка. Не че бебето небеше желано, но не беше и точно планирано. Нямах никакви симптоми, нямашегадене или повръщане. Беше по-скоро интуиция. Взех си тест и видях дветечертички. Спомням си как се усмихнах и вдигнах телефона, за да кажа на приятеляси. Говорейки с него, обаче започнах да се чувствам объркана, сякаш малко помалко тръгнах да осъзнавам за какво иде реч. Седях и се чудех дали ще сесправя, дали сега е моментът, дали, дали, дали… 

И докато тотално неадекватнo се взирах в теста сесетих, че той може и да лъже. Отидох на гинеколог и дами и господа, оказа се,че тестът не просто не лъже ами ми беше спестил и част от истината - бебетатабяха две! Няма никога да забравя този момент. Лекарката ми показа на мониторадвете плодни сакчета и аз просто се разплаках. Този път нямаше нито шок, нитострес, само радост. Всичко си дойде на мястото. Не знам как точно стана, нофактът, че са две, ме накара да разбера, че това не е случайност. Приех го като знак. 

За уточнение трябва да спомена, че нито в моето, нито в семейството на бащатаима близнаци. От този момент светът ми се преобърна, колкото и клиширано дазвучи. Промяната, която настъпва в човек след такава новина е необяснима, аусещането, че в теб има не едно, а цели две нови същества - несравнимо. 

Сегасъм вече вкрая на пътуването. Бяха трудни и не особено гладки девет месеца. Въпреки това, отпървоначалното объркване няма и следа. Те ме накараха да повярвам, че съмготова!

 Мами на близнаци, ще споделите ливие как възприехте новината?