Хигиената вкъщи

19 ноември 2016

/

Категория: Ходещи и бърборещи

/

Автор: Гост автор

Обичам вкъщи да е чисто, но определено не съм маниак на тема чистота. Въпреки двете деца вкъщи (едното от които лазещо бебе, което пъха всичко в устата си), чистя не повече от веднъж седмично, като за почистване не използвам агресивни препарати, а вода, оцет, сода, етерични масла. За много майки (включително и за моята собствена) такава честота и начин на чистене са крайно недостатъчни и неприемливи, но все пак всеки гледа децата си както намери за добре и всеки родител решава кое е най-добро за децата му. Отношението ми към чистенето, освен от мързел (хаха!) е провокирано и от един материал, на който бях попаднала преди време. Ставаше въпрос за това, че болестите на „чистите ръце“ са не по-малко опасни от болестите на „мръсните ръце“, от които всички ние традиционно се страхуваме. Към болестите на „чистите ръце“ бяха отнесени състояния като алергиите, астмата, автоимунните заболявания и др. Състояния, които са все по-разпространени в западното общество.

Изследването твърдеше, че не е лошо да не е твърде чисто, дори е хубаво. Разбира се, колко чисто е твърде чисто е относително понятие, но като за много неща в живота и тук човек трябва да открие златната среда и да следва вътрешния си глас. Но ако този глас ви крещи твърде силно, когато бебето лази по земята с бисквита в ръка, и след това яде същата тази бисквита, или когато иска да оближе стената, хладилника или просто пода, ами... знам ли, опитайтев се малко да заглушите вътрешния си глас, да се отпуснете и да се оставите на течението, защото на детето нищо лошо няма да му се случи. По-добре не го гледайте под похлупак – колкото и да е трудно понякога, убедена съм, че в дългосрочен план тази стратегия се отплаща.