• Последни публикации
  • Най-четени
  • Категории
    • Голямото очакване
    • Добре дошъл, бебчо
    • Ходещи и бърборещи
    • Принцеси и пирати
  • Към сайта

Ако статията ти харесва, сподели във

Прощъпулник

13 декември 2016

/

Категория: Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Efemistique

Прощъпулникът е онзи ритуал, който правим, когато децата ни започнат да ходят самостоятелно. Вярва се, че той помага на малкото човече да придобие увереност в крачките в живота, затова се прави и маса с предмети, които наричаме за различни професии. Прощъпулникът на голямата ми дъщеря беше пълен провал – тя тръгна след питката, хвана я и започна да я ръфа. :) Изправих я до масата, тя хвана четка за зъби, която бях нарекла за зъболекар, а с другата ръка взе цветните моливи, които бях поставила за художник. Тя вече е на пет и вече мечтае да стане фотографка, а в свободното си време да прави и продава лимонада с мента. :)

Малката ми дъщеря проходи чак на година и четири месеца, така че имах доста време да се подготвя както трябва. Първо повечето ми познати с деца на тази възраст вече бяха на вълна махане на пелената, прощъпулникът беше оставен в миналото. Затова пък успях да взема хубава и изпитана рецепта за питка, дори направих отпечатъци от крачетата на бамболина, а с каката направихме буквичките от името й от солено тесто, ехаа! Бях си направила списък с предметите и професиите, имах уникален тоалет за нея, подарък от приятелка. На пръв поглед всичко изглеждаше чудесно. Търкулнахме питката по белия чаршаф към масичката с предметите, тя тръгна след нея, наведе се и взе питката и директно я захапа, точно като сестра й. Идваше ми да ревна. Дръпнах питката, тя се разрева, започна да пищи „ам-ам-ам-ам“ и аз й върнах питката. Тогава вече по-спокойна тя отиде до масичката и хвана в ръчичка единственият предмет, който не беше виждала до този момент – пясъчен часовник, който отчита времето за миенето на зъбите (бях го нарекла за зъболекар). И така, втората „зъболекарка“ в нашето семейство спокойно си седна на земята здраво стискайки часовника и умело отхапвайки си от питката. Ще видим след няколко години каква ще иска да стане, когато порасне.

А вие правихте ли прощъпулник?

Още по темата

Бебешки празници

17 януари 2017

Добре дошъл, бебчо

Към статията

Към статията

Към статията

Първи рожден ден

04 юли 2016

Към статията

Паста за зъби Ягода

Виж повече

Паста за зъби Банан

Виж повече

Гел за никнещи зъбки

Виж повече

Паста за зъби Ягода

Виж повече

Паста за зъби Банан

Виж повече

Гел за никнещи зъбки

Виж повече
Previous Next


Efemistique

За Efemistique

Обичам да говоря за децата си, но ми е трудно да формулирам коя или какво съм аз. Преди 6 години се роди голямата ми дъщеря, а малката е вече на 2г. От разстоянието на времето мога да кажа, че с моите мимичета се променяме една друга. Аз ги уча да не се страхуват и да се хранят разнообразно, а те ми показват как да съм търпелива, как да се спускам по пързалката с боен вик. С баща им сме изградили един микро-свят, в който говорим на италиански, пеем на английски и играем на български, защото сме мулти-културно семейство и искаме дъщерите ни да пораснат като такива. Не съм ги записала все още на китайски, обой и водни ски, но пък готвим заедно и знаят, че лютите чушки са наистина люти, от опит, а не, защото така съм казала. Казвам им, че са принцеси, но и че всяка истинска дама трябва да има куфар с инстументи, за да може да си ремонтира бравата, и го демонстрирам. Със сигурност не съм най-добрата майка. Но знам, че правя това, което мога и им създавам приключения, а не само правила. Това съм аз. Една жена, която е избрала да не е само майка, а и да има професионална роля, както и лично време. Франкенщайн или ново поколение жена? Не знам, но се чувствам добре от това какво съм

Коментирай

Бочко е запазена търговска марка на Лавена АД. Условия за ползване