Прощъпулник

13 декември 2016

/

Категория: Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Efemistique

Прощъпулникът е онзи ритуал, който правим, когато децата ни започнат да ходят самостоятелно. Вярва се, че той помага на малкото човече да придобие увереност в крачките в живота, затова се прави и маса с предмети, които наричаме за различни професии. Прощъпулникът на голямата ми дъщеря беше пълен провал – тя тръгна след питката, хвана я и започна да я ръфа. :) Изправих я до масата, тя хвана четка за зъби, която бях нарекла за зъболекар, а с другата ръка взе цветните моливи, които бях поставила за художник. Тя вече е на пет и вече мечтае да стане фотографка, а в свободното си време да прави и продава лимонада с мента. :)

Малката ми дъщеря проходи чак на година и четири месеца, така че имах доста време да се подготвя както трябва. Първо повечето ми познати с деца на тази възраст вече бяха на вълна махане на пелената, прощъпулникът беше оставен в миналото. Затова пък успях да взема хубава и изпитана рецепта за питка, дори направих отпечатъци от крачетата на бамболина, а с каката направихме буквичките от името й от солено тесто, ехаа! Бях си направила списък с предметите и професиите, имах уникален тоалет за нея, подарък от приятелка. На пръв поглед всичко изглеждаше чудесно. Търкулнахме питката по белия чаршаф към масичката с предметите, тя тръгна след нея, наведе се и взе питката и директно я захапа, точно като сестра й. Идваше ми да ревна. Дръпнах питката, тя се разрева, започна да пищи „ам-ам-ам-ам“ и аз й върнах питката. Тогава вече по-спокойна тя отиде до масичката и хвана в ръчичка единственият предмет, който не беше виждала до този момент – пясъчен часовник, който отчита времето за миенето на зъбите (бях го нарекла за зъболекар). И така, втората „зъболекарка“ в нашето семейство спокойно си седна на земята здраво стискайки часовника и умело отхапвайки си от питката. Ще видим след няколко години каква ще иска да стане, когато порасне.

А вие правихте ли прощъпулник?