Бебешки празници

17 януари 2017

/

Категория: Първата годинка | Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Мария Б.

За погачата, орисването и женското начало

Какво ще кажете днес да си поговорим за един специален празник в живота на всяко дете. Замисляли ли сте се колко стар и традиционен ритуал е погачата и как днес той присъства неизменно в бебешкия празничен календар? Сигурна съм,че повечето от вас са организирали това магическо събитие за своите бебоци, включително и аз самата:

До всички мацки, феи и орисници: М&М имат удоволствието да ви поканят на малко бебешко парти - погача или официалното представяне на Миа пред света! (=

Звучи ли ви познато? Първото бебешко празненство. Официалното представяне пред света. Добрите феи, които орисват бебето на сладък и щастлив живот.

М&М, пожелаваме ви винаги да се подкрепяте и много да се обичате!
Скъпа М, орисваме те да правиш уверено първите си крачки и да си обградена от любов и цветни хора, които да обогатяват живота ти!
Та, малка М, бъди послушна! :) Много смела и търпелива! Второто, за да береш плодовете на смелостта си... :))

В неговата същност ритуалът е свързан с вярванията в предопределената, предсказаната съдба, а защо не и в добрата карма. Той присъства в нашия фолклор и в много други култури, а напоследък стана все по-популярен сред българските мами. Интересно какъв е неговият съвременен вариант? С какво той е важен за нас, мами, и за нашите деца?
Размишлявах за значението на погачата след поредното ми участие в бебешкото парти на една моя приятелка. Традицията беше спазена с всички добре познати участници, трапеза, дарове, действия. Но нещо ме впечатли особено много. Нещо, което ми припомни енергията и атмосферата на нашия първи бебешки празник през топлия септември преди година.
Събрахме се на слънчевата, просторна тераса вкъщи, та чак до залез. Имахме питка, която просто разчупихме и раздадохме на гостенките, без да следваме стриктно церемониала. Настроението беше непринудено, лежерно, приповдигнато, звучеше лека музика, черпехме се с кафе, сладки и вино. Спомням си, че се радвах толкова много да прекарам малко време с приятелките и близките ми, да се потопя отново в „реалния живот“. Жив, истински, човешки контакт. И моето бебе ставаше част от него. Част от магията на живота. Неповторимо!
Докато сладко си приказвахме и хапвахме курабийки, суетяхме се около бебето и споделяхме опит, всъщност всяка от нас разказваше своята лична история, своето виждане за света. И в същото време звучахме в хармония, като едно цяло, като един вътрешен глас. Ние: майки, дъщери, сестри, приятелки, любими. Събирателен образ на женското начало и енергия. Замислих се защо именно жените са избрани да начертаят пътя на малкото същество? Може би защото само женските способности, интуиция, въображение, смелост и кураж могат да вдъхнат на човечето силите, които да оформят живота му. Приятелките или орисниците са образ на женската духовност, която като мъдра, стара жена посочва на малкото момиче или момче пътя към тайните съкровища на душата. За да бъде детският свят цялостен и  хармоничен, а децата здрави, обичани, обичащи, да излъчват чудна светлина. Това си пожелаваме всички ние, мами, за нашите деца! И това отпразнуваме с разчупването на питката над главата на детенцето – да порасне Човек!
А вас как ви орисаха добрите феи?