Приключения в парка

21 февруари 2017

/

Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Мария Б.

За съжителството между бебе и домашен любимец (Част II)

Вълнувам се! Като малко дете. Всеки път, когато се готвим да излизаме на разходка с Миа (дъщеричката ми) и Кина (голдън ретривърката). Най-прекрасното време – свобода, чист въздух, социални контакти, забавление! Количката е екипирана с всичко необходимо за тях двете – мокри и сухи кърпички, найлонови торбички, вода, солети и бисквитки, топки и играчки... Потегляме и леко подрънкваме. Както обичат да се шегуват приятелите ни: „Керванът си върви...“

В първата част на историята ви разказах как с любимото куче посрещнахме вкъщи любимото бебе. Ето някои интересни моменти от нашето (не)обикновено ежедневие по-нататък.

Излизаме. След  кратка схватка с асансьора и тежката входна врата се озоваваме на тротоара. Започвам с техниките за овладяване на бурните радости от излизането ту на едната, ту на другата. Щастливите писукания на малкото човече и отбранителният лай на кучката приковават вниманието на всички минувачи. О, да, ние сме хит! Интересното е, че откакто Миа е с нас, Кина започна да се изживява като неин закрилник - пази я от опасности вкъщи и навън, наблюдава я, подушва, близва. Върви плътно до количката и не ни изпуска от поглед, а ако се отдалечим с бебето, ни търси във всяка минаваща покрай нея майка с дете. Да, кучетата са грижовни по природа, но децата сякаш отключват у тях инстинкта за закрила и покровителство, превръщат ги в ангели-хранители.

Не след дълго се потапяме в зелената прегръдка на парка. Възниква най-важният въпрос: Къде да се разхождаме? Кучешката поляна или детската площадка? В началото, когато Миа беше мъничка и не слизаше от количката, обикаляхме навсякъде и лесно сменяхме локациите. Днес тя ходи, тича, играе, закача се с кученцата, но има нужда да общува и с други деца. Става все по-трудно да съчетаем подходящите и за двете места, затова обикновено компенсираме с отделна, самостоятелна разходка за всяка една от тях. В този състав можете да ни засечете как си подаваме/отмъкваме топка и как малката лудетина тича към косматата си приятелка с пръчка в ръка и боен, индиански вик за начало на играта. Друга впечатляваща картинка е как Миа успява с една-две ловки маневри и пъргави подскоци да опази закуската си в компанията на няколко едри, лакоми, четириноги екземпляри. Това сме ние - спазваме неписаните правила на парка и се забавляваме сред хора и сред животни!

Много родители са на мнение, че кучешкият парк е само за кучета. Малките деца в парка за кучета са в опасност или самите те се превръщат в заплаха. Затова трябва да ги заведем отделно на площадката за игра. Моят скромен опит показва, че с малко повече предпазливост, наблюдателност и дипломатичност успяваме да се справим прекрасно и на двете места, без да изпаднем в неудобна ситуация или да се забъркаме в конфликт.

Ще ви споделя основните проблеми, които възникват, когато детето си играе в кучешкия парк – срещата с други, непознати животни (не знаеш как ще реагират, нищо че като цяло повечето домашни любимци са дружелюбни и възпитани), ниското ниво на хигиена (не всички стопани почистват след животните си), еднообразната среда за детето (то търси контакт и игри с други деца, но при добро желание това винаги може да се организира и на кучешката поляна). А през сезона на разходките и park life-a – лятото, да добавим комарите и други неприятни насекоми, заради които зареждаме чантата с незаменимите гелчета и лосиони. Кои са плюсовете тогава? Свободното общуване между хора и животни и близкият контакт с природата остават несравними!

Едно е сигурно – в тази необикновена компания се преръщате в атракция и гарантирано ще привличате вниманието наоколо. Приятели и непознати непрекъснато ще се спират при вас и ще искат да погалят кучето или да се порадват на бебето. Те пък ще свикват от малки със социалните контакти и ще се научат да общуват с лекота с останалия свят. Сигурно и вие имате забавни приключения в парка, нали?