Готвене с детето

26 май 2016

/

Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Efemistique

Готвене с детето, защо не?

Едно от нещата, които правя с голямата ми дъщеря е готвенето. Това е нашето специално нещо, което правим само двете. През седмицата заедно правим салата, таратор, кюфтета, но през уикенда, и по-специално в неделя, правим сладкиши – торти, кексчета, пица, палачинки или други вкусотии. Когато тя беше по-малка нямаше никакъв интерес да стои при мен в кухнята и да ми помага. Но след появата на малката й сестричка и двете разбрахме, че приготвяйки храната заедно имаме възможност да прекарваме време само двете в този един час, забавляваме се като големи момичета, а мъжа ми прави бебешки неща с малката.

Първоначално обяснявах на дъщеря ми кое какво е, кои продукти могат да се консумират сурови и кои само след термична обработка. Показвах й различните кухненски уреди, кой за какво служи и кое от любимите й ястия може да приготвя с негова помощ. Лека-полека започнах да я включвам в процеса на готвене – белене на краставица за таратор, направата на айран, бъркане с миксер на яйцата за любимите й кексчета. По това време й купих и първата престилка. :) Дойде моментът на омесване на тесто и разточването на пица. Голяма забава! Цялата кухня стана в брашно, но дъщеря ми беше много щастлива. Следващата стъпка беше да избере продукти за пицата и да я аранжира. Първият й опит беше за пица с кренвирши и каперси. Страхотна комбинация, нали? :) Мъжът ми като истински италианец едва не повърна. Трябва да призная, че не беше лоша. :) 

В един момент решихме, че всяка неделя заедно ще приготвяме нещо сладко. И ако имам самочувствието, че готвя добре солени ястия, то не е така при десертите. Започнах да търся изпитани рецепти за лесни сладкиши от приятелки. Така имахме първи и много сполучлив опит за чийзкейк с домашно сладко (стана уникален), няколко разновидности на тирамису и торта „Червено кадифе“. Но дъщеря ми продължаваше да настоява да приготвяме мини-кексчета. Колкото и пъти да се опитвахме, никога не бухваха. Така реших, че уменията трябва да ги компенсирам с креативност. Купих всички налични сладкарски бои и украси от магазина и така започнахме да правим „дъгатни“ кексчета. Приготвям стандартната смес за кекс, разделям я в няколко купи, сместа от всяка купа оцветявам в различен цвят и започваме да наливаме във формичките. Стават много атрактивни. :) Продължих да компенсирам умения с креативност и купих и няколко интересни форми за сладкиши – сърце, каляска, къщичка, животинки, дамски аксесоари. Така можем да приготвяме „различни“ сладкиши всяка седмица, а декорацията е запазената марка на дъщеря ми, едва ли ще намерите толкова натруфени сладкиши в сладкарниците.

А вие готвите ли с децата? Споделете какво приготвяте. :)