Всяка забава с времето си

19 януари 2016

/

Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Мария Б.

Рождените дни на децата ми винаги сабили голям празник. Въпросът е за кого са по-голям – за мен или за тях. Ясно е,че, ако се прави празник, то той трябва да е забавен за детето. Особено докатоса малки, какво точно от празника разбират и осъзнават? Едва на третата годинаобаче разбрах, че поне през първите три години рождените дни трябва да са многоразлични, за да бъде забавно на детето. 

 Първия рожден ден празнувахме удома с бабите. Беше по-скоро празник за големите. Естествено, имаше торта иподаръци, но си мисля, че синът ми така и не разбра защо е цялото това вниманиеи суетене на майка му. Най-голямото му удоволствие сякаш бе тортата, която бедомашна и съответно го оставих да изяде от нея колкото си пожелае, и то с ръце.Голям кеф се оказа това за едногодишното хлапе. 

 На втория му рожден ден реших дапоканя деца у дома. Всички бяха на сравнително еднаква възраст. Мисля, че сеполучи хубав празник, но отново детето сякаш не усети деня като специален, акато всеки друг ден, в който играе с деца. На този рожден ден също така сезарекох никога повече да не правя детски рожден ден у дома :) 

Тази година реших, че вече е достатъчноголям и рожден ден с много деца и аниматор ще е нещото, което наистина щезарадва детето ми. И да, така и стана! Получи се чудесен празник. Синът мимного съзнателно сам избра тортата, посрещаше гостите и се забавляваше. 

 Изводът ми от цялото вълнение околорождените дни е, че до третата годишнина няма особен смисъл да се правят големии шумни празненства. Естествено, денят трябва да се отбележи и да има мнооооогоподаръци. Големият празник с много деца и шумотвица препоръчвам обаче да останеза третия рожден ден.