Време за игри

21 януари 2016

/

Категория:

/

Автор: Мария Б.

Постоянно се чудя какво да направя,така че да развивам бебето си колкото се може повече. Знам, че е най-добре товада става чрез игра, но и игрите се менят в зависимост от възрастта. Антон вечее на три месеца и преосмислям игрите, които досега играехме. Мисля, че добреусвои танците, на които често се отдаваме. Те са чудесни, когато искам да гоуспокоя (кой не обича да го разнасят напред-назад), а и ми помагат от сега даформирам музикалните му предпочитания :)

 Запознаването с най-различни предмети също гозабавлява. Аз му показвам разни неща и му казвам как се казват – не е нужно даса играчки. Предмети от бита като вилици, лъжици... също стават. Мисля си, четук тайната на успеха ми се крие в простия факт, че му говоря и му обръщамвнимание. Мисля, че показва еднакъв ентусиазъм както към шарената дрънкалка,така и към химикалката. 

 Много често се обръщам за идеи къммногобройните сайтове по темата. От там разбрах (изпоробвано е), че катовържа играчка на някаква връвчица и я пускам надолу и вдигам нагоре пред бебето, това е голяма забава за малчугана. Баба ми пък ми даде идея, в празнаопаковка от бебешки крем да сложи няколко бобчета. Вдига шум и е цветно, а има икартинки. Страшна забава е, а вярвам ще стане още по-забавно и когато почне дапосяга и да хваща. 

 Смятам да почна да му давам дамирише разни неща – от билки, през кремове, до храна. Вярвам, че ще му доставяудоволствие. С обонянието идва и допира. Вече му давам да докосва есенни листа,но скоро целенасочено ще му давам да пипа различни материи. Само да се научи дапосяга и да държи предмети. Нямам търпение да започнем да играем и на самолет,и на „къде е бебето“. Самолетът, естествено е той, а докато е малък и аз могада го вдигам (като поотрасне само баща му почва да го вдига високо). Наразличните емоции смятам да го уча с „къде е бебето“. Закривам лицето си с ръцеи всеки път, когато го открия съм с различна гримаса. 

 Важното е да има игри и да виждамусмивката му.