Разходката и тротоарите

06 юни 2016

/

Категория:

/

Автор: Гост автор

Отне ми доста време, за да се реша да изляза с огромната си количка за близнаци на разходка. Все отлагах под предлог, че времето не става или че бебетата още са малки. Имах късмета на първото излизане, таткото да е с мен. Изглеждаше ужасно неудобно и за него и за бебетата, които се друсаха вътре като пътници на БДЖ. Второто, третото и следващите излизания все бях с компания и някой друг имаше честта да бута количката. Продължавах да изпитвам ужас как ще я бутам по разбитите тротоари, когато остана сама. Само искам да вметна, че живеем в най-централния район на София. Дойде денят, в който бях абсолютно сама във времето за разходка. Взех количката, взех бебетата и потеглихме по недружелюбните настилки на софийските улици. Колкото и да се опитвах да маневрирам с огромната количка и да заобикалям дупки и изскочили плочки на тротоари, бебетата вътре не спираха да подскачат и да се мятат. Изпотена стигнах до най-близката пейка и седнах да почина, а и те малко да се съвземат от този офроуд, който им причиних. Нямаше и две минути и единият се събуди. Веднага след него и другият. Станах, потеглихме и близнаците млъкнаха. Това се повтори няколко пъти в рамките на тази паметна първа разходка. Накрая ми просветна, че на тях всъщност им е доста приятно да се подрусват по разбитите плочки. От този момент вече избирам само павирани улици за разходка, както и съм си набелязала два-три тротоара, които биха предизвикали бъбречна криза на всеки нормален човек. Благодаря на кметовете на София за спящите като къпани бебета по време на нашите разходки!