Първи стъпки
11 декември 2016
/Категория: Добре дошъл, бебчо | Ходещи и бърборещи
/
В нашето семейство първите стъпки са сред най-вълнуващите неща около порастването на децата. Голямата ми дъщеря проходи 2 дни преди датата ми за връщане на работа. Тогава тя бе на 1 година и 1 месец. След това някак пропуснах моментите с клатещата патешка походка, непрекъснатото падане, опитите й да бяга от стая в стая със скоростта на костенурче. Просто бях на работа. С втората ми дъщеря реших да остана повечко време вкъщи. Правех си планове как тя ще проходи около рождения й ден през пролетта и ще имаме цяло лято, за да тичаме заедно с нея и кака й. Така се случи, че когато малката проходи тя беше на 1 година и 2 месеца. Каката вече беше в лятна ваканция и тя толкова се зарадва, че започна да я дебне, когато малката се отпускаше да ходи сама, за да я хваща през кръста от към гърба и я влачеше като малко коте. Милото ми бебче пищеше, размахваше ръчички и крачета и мисля, че се досещате, спря да ходи самичка. Тогава моите мъки с носенето и воденето за ръчичка се върнаха със страшна сила. И така цели два месеца. В средата на лятото изпратихме каката на море с баба й и дядо й и аз се заех с опитите отново малката да проходи самостоятелно. Голямата заплаха беше изпратена да се пече на плажа. :) За тези няколко дни малката започна да прави по няколко самостоятелни крачки, а след като каката се върна вкъщи основната ми задача беше да я пазя от нея, а не толкова от самостоятелно падане. И така, вече на година и пет месеца, на прага на есента, аз имам щъкащо човече. :) Много е бърза и смела, дори „танцува“ като се върти вкръг. :)
А какво се случи на прощъпулника й, вижте тук. :)
Коментирай