Повече прегръдки

27 ноември 2015

Или повече метáл в гласа?

Снощи прочетох цитат от Петър Дънов – „да серадваме на децата си само на сърце, а не с думи“ – да не ги разглезим, „да неим даваме всичко, каквото поискат“ – пак по същата причина. И нашите баби идядовци така са били възпитавани и всички сме чували това схващане. А многодруги по-съвременни теории казват – прегръщайте децата си, казвайте импостоянно, че ги обичате, радвайте им се - те имат нужда да усещат любовта ви.Не познавам майка, която днес да спазва твърдо първия начин на отношения сдецата си. Може някоя да не ги целува чак толкова и да не ги прегръща, но незащото така е решила и се сдържа, просто си е такава по характер.

Аз – обратното – не мога да спра да гушкам ицелувам децата си. Майка ми все казва – „Как след това искаш да те слушат.Качват ти се на главата! Трябва да бъдеш хладна и строга като германскигенерал, иначе няма да се оправиш.“

Когато съм им много ядосана, искреносъжалявам, че не съм студена и строга като надзирателка, че не мога само с еднопомръдване на вежди да накарам всички палавници да замръзнат до стената. Жалко,но не мога.

Къде е границата между радостта и строгостта,между опита ни да възпитаваме и да даваме и получаваме любов?

Мисля, че родителите трябва да дават обич и дапоказват емоция, любов и подкрепа към децата си, както и един към друг. Но всъщото време да има ясни граници и правила в семейството, така че да се знаекой е родител и кой е дете. Родителите възпитават респект заради възрастта иотговорността, която носят. Имат за цел да учат децата си, да им дават пример ида ги насочват докато малките си намерят техния път. Тонът на говорене може дае строг, но да не е хладен или груб. Важно е да има честност, обективност ипостоянство, така че децата да усещат сигурност и да уважават решенията на родителите.