Първата баня

14 септември 2015

/

Категория: Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Efemistique

Първата баня на бебето вкъщи или как четирима човека не успяхме да го изкъпем

Може би сте виждали една снимка, която циркулираше в Интернет на бригада строителни работници, от които всеки отговаря за нещо по изпълнението, но реално само един работи. Ако сте я засичали, значи можете да си представите как изкъпахме бебето за първи път вкъщи. 

Да започна от момента, в който колегите ми подариха книга за грижите около бебето. В нея авторът съветваше, че таткото може да поеме къпането на бебето. По този начин можел да изгради емоционална връзка с детето, а и би отменил майката за 10 минути, вкоито тя може да си отпочине. Много ми хареса идеята. Споделих я със съпруга ми, той не беше въодушевен, но каза, че би опитал. Започнахме да търсим клипчета в Интернет, за да може той „да се упражнява“. На помощ  дойде и една кукла, която нарекохме Жорко. Мъжът ми трябваше да тренира с нея :). Пълнехме бебешкото корито с вода, мъжът ми хващаше куклата като ръката муминаваше под мишниците й. След това обаче трябваше да я обърне, така че гръбчето на куклата да легне върху ръката му. Колкото и да се стараеше припреместването винаги едната му ръка инстинктивно хващаше Жорко за вратлето. Тогава решихме, че ще е добре родителите ми да помогнат за къпането, понедокато свикнем. 

Дъщеря ни се роди. Прибрахме се вкъщи. Поканихме родителите ми и се приготвихме за първата баня. Измих старателно коритото, подготвих хавлийката, памучна пелена за попиване наводата, кърпа върху повивалника. Не забравих и гумените играчки за баня (нищо, че бебето още не виждаше), термометър за вода и подходящ гел за измиване натялото и косата (ако можеха да се нарекат коса трите косъмчета на главата :) ). Въоръжихме се и с фотоапарат. Съпругът ми гушна дъщеря ни, много плахо я потопи във водата, тя се разпищя и той я извади. Връчия на майка ми, за да покаже как се прави. Тя много се притесни и я подаде на баща ми. Той отказа да я вземе, тъй като се страхуваше да не я „повреди“. Накрая останах аз - трепереща, неуверена и внимаваща да не хвана бебето за врата. И тримата ни наблюдаваха и всеки даваше противоречиви нареждания. Забравихме да снимаме, да сложим играчките, да ни е приятно. И четиримата нямахме търпение къпането да приключи. Бебето също - много, ама много рева.  

Добрата новина е, че свремето аз и съпругът ми станахме много по-уверени, научихме се как да обръщаме бебето без да го хващаме за вратлето и в последствие направихме много, много снимки :)