Двама на пет и половина

08 януари 2016

/

Категория: Първата годинка | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Гост автор

„На колко е бебето?“, ме попита днеспродавачката в магазина. 

 „На пет и половина“, отвърнах. 

 „А баткото?“, продължи тя. 

 „И той така...“ 

 Вече мина повече от година, откакто видяхвтората чертичка на теста за бременност. Ще рече човек, че съм имала достатъчновреме да свикна с идеята, но истината е, че все още ми е странно, че вече съммайка на ДВЕ деца. 

 Клишето, че децата на чуждите хора растатмного бързо, е вярно, разбира се. Но собствените съвсем не отстъпват начуждите, дори напротив. Честно казано, така и не разбрах кога станаха на пет иполовина – и двамата, но най-вече големия, Баткото. Особено на фона на малкия,големият е направо огромен. Изглежда като гигант до бебето – един добродушен ивъодушевен гигант, който си умира за брат си, радва му се, иска постоянно да гогушка, да си играят. От известно време и бебето проявява интерес – протягаръчички (винаги налигавени, за ужас на баткото), гали го, усмихва му се, радвасе най-много на него и се залива от смях, когато баткото му говори със смешенглас, за да го забавлява.

 Ето още едно клише – времето минава многобързо. Твърде бързо. Имам син на пет и половина?! Голямо момче, което става всепо-самостоятелно, със свои собсвени приятели от детската градина, интереси,проблеми... Да, на фона на братчето си наистина е много голям. Исъщевременно  - той е само на пет иполовина. Покрай бебето понякога сякаш забравям колко е малък баткото. Улавямсе колко са завишени очакванията ми към него – как трябва да се държи, каквотрябва да може, защото, нали, той е ГОЛЯМ. Но не е чак толкова. И когато реши,че иска (временно) да дойде да спи при мен и бебето, всъщност много сезарадвах. Знам, че е временно и че скоро пак ще иска да е самостоятелен, всобствената си стая, на любимото си легло... но дотогава сме всички заедно итова е прекрасно. Вечер, преди да заспят, им чета приказка, а те се закачатедин друг (кой както може), а сутрин се събуждат със смях (защото е заразно ищом единият се смее, започва и другият)... Искрено се надявам тази близост дасе запази, да се задълбочи и да имат силна връзка помежду си – все пак, следедни двайсет години разликата във възрастта им ще е незабележима. 

 Големият и Малкият... и двамата на по пет иполовина :)