Тайните
02 март 2017
/Категория: Добре дошъл, бебчо
/- на спокойната и усмихната мама
Дали съществува перфектната майка не съм сигурна, но знам, че има някои тайни, които да я направят по-ведра, спокойна и усмихната. След година и половина посвещение във висшия пилотаж, наречен майчинство, се разрових из дневника ми от първия период и замислих над тези простички истини.
Само аз мога да избера как да родя и отглеждам детето си
Още докато бях бременна се опитах да озаптя цялото женско войнство – баби, свекърви, приятелки, форуми и блогове, да не ме поучават кое е правилно и кое грешно. Избрах да се информирам добре и действах по съвест!
Първоначалният шок отминава
Помня как исках да оставя бебето на първия възможен човек да го „подържи и погледа“. Да му запуша устата. Да избягам в Коста Рика. Е, нещата се промениха и наредиха. Трябваше просто да се успокоя и да стискам зъби.
Заспивам по команда
Искам дъщеря ми да е бодра и отпочинала. Затова ще спя с нея, с кучето, на терасата, на дивана, при мама... с часове. Където, с когото и както ми е удобно, всъщност.
Ако не яде днес, ще яде утре
Освен ако няма някакъв сериозен проблем, установен от педиатъра, щом малката отказва да яде сега, ще яде по-късно. Приех, че е така и сега ми е по-спокойно. Не я насилвам, не се напрягам (е, само понякога), не измислям куп щури трикове, за да яде на всяка цена. Нищо страшно не се случва, наистина.
Децата боледуват
Всяка от нас тайничко се е надявала да е от изключенията. Но знаем що е висока температура, повръщано, разстройство и безсънни нощи, нали? При нас първото сериозно разболяване се случи още на 4 месеца и да, обадих се посред нощ спешно на доктора.
Всички си имаме свекърва
Не се мисля за специална или че моята свекърва е по-особнячка от останалите. Усмихвам се и клатя глава с разбиране към безбройните й напътствия.
Партньорът ми –това не съм аз!
Да, знам, че той работи, но изисквам да е до мен, да ме разбира и подкрепя. И гледам да не се ядосвам, че не знае къде са пелените или кога е следващата детска консултация. Той е мъж, той е баща, и по някаква странна причина са ги програмирали така. Продължавам да се опитвам да го приема.
Няма идеално дете
Защо другите деца винаги ми се струват тихи, послушни, добри и т.н.? Само моето ли създава целия този шум и хаос? Спокойно, казвам си. Няма да правя сравнения, а ще приемам възможностите на моето дете и ще се радвам на качествата му.
Графата „И аз съм човек!“
Аз не съм само майка. Аз съм личност, каквато бях и преди, плюс тази допълнителна характеристика, която ми дава невероятна сила. Но категорично отказвам да забравя за интересите си, нуждите и времето само за себе си.
Защото спокойните и усмихнати мами отглеждат спокойни и усмихнати деца! (:
Коментирай