• Последни публикации
  • Най-четени
  • Категории
    • Голямото очакване
    • Добре дошъл, бебчо
    • Ходещи и бърборещи
    • Принцеси и пирати
  • Към сайта

Ако статията ти харесва, сподели във

Многодетно семейство

16 април 2015

/

Категория: Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Гост автор

Как станахме многодетно семейство

Аз съм майка на три деца – момче – на 9, момиче - на 4 и половина и момченце - почти на 3. От пет години бременея, раждам, стоя си вкъщи и ги гледам. Преди това бях професионалист с образование и десет годишен опит. Имах престижна работа, висока позиция и много добра заплата. Но май трябваше да започна с фразата: „Аз съм българка и децата ми са от един баща – моят съпруг“. Това го "откраднах" от друго семейство с три деца, което е с по-дълъг опит в многодетството, и е установило, че дори да не им зададат направо въпроса, хората си мислят - „тези дали не са роми“ или пък „сигурно едното дете е от друг брак“. Защото, меко казано, е странно едно нормално семейство от български произход в България да има три деца - заради клишето, тежко финансово положение“, заради традицията през ерата на социализма всички да имат по точно две деца, и по още безброй причини... 

 При нас колко деца да имаме не беше планирано от самото начало. Първо бяхме семейство с едно дете и аз се върнах на работа след майчинството, оставих детето на родителите ми, в друг град, после си го взехме и го пратихме на детска градина. През това време не спирахме да мислим за второ дете. Когато мина достатъчно време и се роди толкова желаното ни момиченце, бяхме страшно щастливи. То беше изключително добро и непретенциозно бебе. На фона на по-непослушния си и труден батко, малката беше прекрасна. Тогава си казахме – ами защо да не си родим още едно толкова добро бебче. Ще си ги отгледаме заедно, да са си другарчета. Аз самата нямам брат и сестра и винаги ми се е струвало, че малката разлика между децата в семейството е голямо благо. И без много да му мислим, още преди момиченцето ни да има годинка, си създадохме едно, също много желано, но недълго, а спонтанно, планирано бебе. Искахме да е също момиче или „едно добро момченце“ - добрият син, в контраст с неуправляемия тогава 5-годишен палавник – биг брадър. Получи се вторият вариант. И така, на бърза ръка, се оказахме с три деца, а аз се потопих много надълбоко /yellow submarine/ в кошмарите на гледането на момче-инатче и породени бебета без помощта на друга жена у дома. Майка ми е далече, свекърва – нямам. Животът с едно бебе ми изглеждаше песен в сравнение с две. Минах през море от сълзи, депресия, физически болести „от нерви“, хаос вкъщи. Но се справих. Справихме се с мъжа ми, който много искаше да имаме тези деца и дава всичко от себе си за тях. 

Макар последните три години да бяха много тежки, сега, когато децата са вече по-големи, съм щастлива, че ги имам. Три съкровища, са си ТРИ съкровища! Не се страхувайте да раждате повече деца. Щастието се умножава по три!

Още по темата

Капризите не съществуват

09 април 2017

Ходещи и бърборещи

Към статията

Капризите не съществуват

09 април 2017

Ходещи и бърборещи

Към статията

Вкусотии за мъничета

24 януари 2017

Ходещи и бърборещи

Към статията

По пътя на „зомбито

22 март 2017

Добре дошъл, бебчо

Към статията

Препарат за съдове

Виж повече

Течен сапун Сензитив

Виж повече

Течен перилен препарат

Виж повече

Препарат за съдове

Виж повече

Течен сапун Сензитив

Виж повече

Течен перилен препарат

Виж повече
Previous Next


Гост автор

За Гост автор

Пъстротата на отношенията мама и дете е безкрайна. Предизвикателствата, пред които се изправяме, начините по които ги възприемаме и уроците които малките ни дават ежедневно, са необятни. За да ви представим опита на много други мами като вас, отворихме дома си за още споделени преживявания с нашите гост автори.

Коментирай

Бочко е запазена търговска марка на Лавена АД. Условия за ползване