Мерки и теглилки

21 юни 2016

/

Категория: Първата годинка | Добре дошъл, бебчо

/

Автор: Гост автор

Мерките на новороденото са нещо, което вълнува всички наред – от мама и тате, през всички приятели и цялата рода, та чак до съседката и вероятно продавачката в кварталния плод и зеленчук. Ръстът и теглото на бебето в първите му дни са си своеобразната му визитна картичка, наред с името, което сте му избрали, и всички се интересуват от тях.

През следващите дни и месеци вие като родители също вероятно ще оцените колко интересна тема са мерките и теглилките. Много родители дори си купуват везна, с която да мерят бебето ежедневно (според мен това е напълно излишно, освен когато бебето е родено недоносено).

Аз също много се вълнувах с колко е пораснал малкият мишок и чаках с нетърпение (и сега пак чакам и се вълнувам – с бебе номер 2) месечните консултации при педиатъра. С големият ми син научих „правилото“, че бебето трябва да е удвоило рожденото си тегло на 6 месеца, а на 1 годинка трябва да го е утроило. Тогава не поставих под съмнение това „правило“, тъй като с големия ми син нещата точно така се получиха и аз бях спокойна.

Бебе номер 2 обаче не покрива тези стандарти. Роди се 3,400, на 6 месеца беше 6,300, а на 11 месеца го измерихме 8,500 – с неговите темпове няма никакъв шанс да е утроил теглото си при навършване на 1 годинка. За протокола ще вметна, че баткото беше на адаптирано мляко, а бебето е на кърма, но не това е причината (около нас има няколко кърмени наборчета, които са с по 5-6 месеца по-малки от нашия мишок, а вече го настигат като килограми).

За известно време се бях притеснила, че не качва достатъчно, но за щастие притесненията ми са неоснователни. Педиатърката ми обясни, че няма категорично правило по отношение на растежа и наддаването и стига бебето да качва (с неговите си темпове) и всички други показатели да са наред, няма от какво да се притеснявам. Всички деца са различни и е важно да се вземат предвид и други неща, освен ръст и тегло – тонус, общо състояние, психично развитие и т.н. Бъдете спокойни и следвайте децата и вътрешния си глас.

Споделете „визитките“ на вашите бебета – колко се родиха и как наддаваха? Имаше ли драми от такъв тип и при вас?