Детски пубертет

11 ноември 2015

/

Категория: Ходещи и бърборещи

/

Автор: Мария Б.

Когато мисля за децата си, винаги си казвам, че искам да са здрави и да ги науча да различават доброто от лошото. Засега втората част на това пожелание остава някак на заден план, а възпитанието се изразява в това 3-годишният ми син да не крещи за всяка негова прищявка и да не удря, когато нещо не става по неговия начин. 

Мислех си, че след втората година ще настане мир и любов у дома и след „детския пубертет“ нещата ще се нормализират. За съжаление, не се оказах права. Раздразнението и честото викане от негова страна продължават с пълна сила. В момента, в който кажа, че приключихме с телевизията за деня, например, или че не може повече да яде бонбони, следва силен рев, говорене на ужасно проглушаващ фалцет и тръшкане по пода. 

Опитвам да съм последователна и да го оставя да изживее емоцията си. Говоря спокойно на детето и повишаването на тон е сведено до минимум. Прекаленото спокойствие обаче също не е много продуктивно, затова тонът ми е строг, но без викове. Забелязала съм, че когато се опитам да се наложа това е контрапродуктивно. Тогава Иван става още по-невъзможен и започва да прави всичко на инат. Решението, което работи почти безотказно е да обърна кавгата на игра. Не искаш да облечеш пижамата си? Добре, тогава давам старт на състезание по бързо обличане на пижами. Супата не ти е по вкуса? Вярвам, че на мечо и на зайо ще им хареса – хайде да нахраним тях (и между тях и теб).

И така в шеги и закачки чакам да отмине детският пубертет.