• Последни публикации
  • Най-четени
  • Категории
    • Голямото очакване
    • Добре дошъл, бебчо
    • Ходещи и бърборещи
    • Принцеси и пирати
  • Към сайта

Ако статията ти харесва, сподели във

Когато искам да ги набия

22 януари 2017

/

Категория: Принцеси и пирати

/

Автор: Efemistique

Изпадали ли сте в ситуация, в която ви идва да набиете малкото, тръшкащо се, отговарящо, правещо на пук човече? Падало ли ви е пердето, когато за пореден път детето заявява, че няма да си прибере играчките, защото не ви е слуга? Минавало ли ви е през ума, че бихте го плеснали по дупето, защото току-що е нахапало до кръв по-малката си сестра? Ако отговорите на горните въпроси е „не“, ви съветвам да не си губите времето в текста надолу, но пък можете да погледнете това: bochko.bg/tvoetobebe/. Преди да се родят нашите деца много често се възмущавах на родители, които пошляпват децата си и им викат. А още повече се възмущавах от деца, които се тръшкаха и пищяха без видима причина на сред улицата или в магазина. Все си повтарях, че аз няма да съм такъв родител и че моите деца ще жужат като мушички. Да, но ако съм лелята на тези деца най-вероятно бих успяла – по няколко часа на ден и кой от къде е. Но при 24 часа, 7 дни в седмицата, всеки божи ден аз съм мама. А мама има хубави и не толкова приятни дни. Децата понякога са послушни и кротко си играят, а от време на време приличат на тийнейджъри на техно парти и чупят почти всичко вкъщи, тръшкат се в магазина и на улицата, бият се, хапят се до кръв, правят истерични сцени навън пред непознати, особено ако има и насъбрала се публика. Точно в тази последната ситуация на мен вече ми пада пердето, изобщо не мога да мисля, забравям да дишам и да броя до 10, 100 или 1000 и ако не ми е минало чак тогава да избухна. Просто избухвам и ми идва да ги набия. Това са плашещи моменти и за мен самата. Не вярвам, че има майка на света, която би наранила съзнателно детето си. Но ме е страх, че несъзнателно при следващ цирк за играчки в мола, ще ги напердаша. В една от книгите за родителство се запознах с няколко тактики за справяне с тези ситуации. Първото нещо беше да се опитаме да разберем какво ни вбесява до степен, че искаме да набием детето. Втората стъпка беше да намерим алтернатива – да дишаме; да броим до 10, 100, 1000; да се правим, че нищо не е станало (това ми е най-трудно) и просто да изчакаме детето да се успокои; да направим същото като детето и да очакваме неговата реакция. Искам да ви кажа, че при голямата това действа безотказно. Няколко пъти започвах да хленча и да се тръшкам точно като нея, представете си каква публика се събираше, мъжът ми лекичко се изнизваше и се правеше, че не ни познава, но детето спираше на секундата и започваше да ми казва, че това е грозно и веднага трябва да спра да го правя. О, чудо! Щом е грозно мама да го прави, значи е грозно и ти да го правиш, малка госпожице! Да, имаме сделка. :) Най-странното е, че след такъв фурор рязко ми спада напрежението и се чувствам виновна, че дори съм си помислила да я нашляпам.
А вие какво правите, когато ви идва да ги набиете?

Още по темата

Капризите не съществуват

09 април 2017

Ходещи и бърборещи

Към статията

Събиране на спомени

10 януари 2017

Добре дошъл, бебчо

Към статията

Към статията

Детски пубертет

29 март 2016

Принцеси и пирати

Към статията

Детски душ-гел

Виж повече

Детски шампоан 2в1 3+

Виж повече

Детски спрей-балсам

Виж повече

Детски шампоан с балсам3+

Виж повече
Previous Next

Детски душ-гел

Виж повече

Детски шампоан 2в1 3+

Виж повече

Детски спрей-балсам

Виж повече

Детски шампоан с балсам3+

Виж повече
Previous Next


Efemistique

За Efemistique

Обичам да говоря за децата си, но ми е трудно да формулирам коя или какво съм аз. Преди 6 години се роди голямата ми дъщеря, а малката е вече на 2г. От разстоянието на времето мога да кажа, че с моите мимичета се променяме една друга. Аз ги уча да не се страхуват и да се хранят разнообразно, а те ми показват как да съм търпелива, как да се спускам по пързалката с боен вик. С баща им сме изградили един микро-свят, в който говорим на италиански, пеем на английски и играем на български, защото сме мулти-културно семейство и искаме дъщерите ни да пораснат като такива. Не съм ги записала все още на китайски, обой и водни ски, но пък готвим заедно и знаят, че лютите чушки са наистина люти, от опит, а не, защото така съм казала. Казвам им, че са принцеси, но и че всяка истинска дама трябва да има куфар с инстументи, за да може да си ремонтира бравата, и го демонстрирам. Със сигурност не съм най-добрата майка. Но знам, че правя това, което мога и им създавам приключения, а не само правила. Това съм аз. Една жена, която е избрала да не е само майка, а и да има професионална роля, както и лично време. Франкенщайн или ново поколение жена? Не знам, но се чувствам добре от това какво съм

Коментирай

Бочко е запазена търговска марка на Лавена АД. Условия за ползване