Представете си следната картинка: море от опашчици (т. нар. кукуригу или накратко "куку") на ръба на прозореца в детската градина – ами само дотам стигат главичките на момиченцата. Приближаваш се и по движещото се напред-назад „куку“ си познаваш своето. Пу за мен! (:
М. е на почти две години и косичката й вече е в добре оформено френско каре, с небрежно заметнато на една страна перчемче и завити, начупени краища отзад. Започнах да я подстригвам, още когато беше на 5 месеца, защото бретончето й постояннo падаше в очичките, а тя упорито отказваше да носи шнолки. Посетихме и доверения семеен коафьор – едно забавно-страшно и,  разбира се, документирано събитие. Тя гледаше със силно недоверие към синеокия ни мустакат приятел и неговата блестяща ножица, която пъргаво и смело й отнемаше от само нейните си (!) безценни косички, и накрая направо се разстрои. После се посмяхме и всичко се нареди, но и до ден днешен „кръц-кръц“ не е от любимите й дейности.
Откакто започнахме лекичко да подстригваме краищата, косичката сякаш избуя и се издължи. За нея се грижим всеки ден – разресваме я с дървена четка с естествен косъм и един или два пъти седмично я измиваме с мек шампоан. Странното е, че М. страшно се радва на чистата си и уханна главица, но надава рев до небесата, когато я усети мокра по душа или пък се спусне някоя вадичка към очичките й. Предполагам, че не може да контролира кога да си държи очите отворени и затворени и се шашка от стичащата се в тях вода. Подсушаваме с кърпа или леко със сешоар.  При слънце, вятър, дъжд, свикна да носи шапка, качулка, дъждобран. Което не важи при революционно настроение...
С времето М. започна да ми позволява да прихващам кичурите с шнолки, да й връзвам едно или две „кукута“. Вече е жежко лято и сигурно сте забелязали колко много се изпотяват мъниците – най-вече по главичката и тила. Именно тук ни спасява „кукуто“ – прибраната на опашка коса не запарва толкова и носи усещане за прохлада и лекота.
Забавното днес е как и двете ходим в тандем и дори тя самата ми припомня да си прибера косата в малко опашле. Избрахме си специална кутийка, в която съхраняваме всички шнолки и ластичета – нещо като истинска кутия за бижута. Тя обожава да си ги разпилява, разглежда и дори избира сама кое да сложим. Обичам да съчетавам дрешките с ластичетата и аксесоарите – цвят и стил, тон в тон, ето така се постига истински завършен вид, било то и в детски вариант!
А вие падате ли си по прически, момичета?