Дръвче ми засади!

27 ноември 2017

/

Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Инна

Нищо не разбирам от ботаника. Не ми се отдава дори отглеждането на стайни растения. Въпреки това, много исках да засадя дръвче, което да расте заедно с моето дете. Тази традиция е една от малкото, в които виждам истински смисъл. Струва ми се много романтично от гледна точка на наследството, което оставяме на следващото поколение. Допада ми и възпитателният характер на тази дейност. 

По една или друга причина, когато дъщеря ми се роди, не успях да изпълня намерението си. Реших, че ще засадим нейното дръвче на първия й рожден ден. Представях си го като „ритуал“, с който да й пожелаем да расте здрава и устойчива като дръвчето. В това първо бурно лято, обаче забравих за тези си планове. Улисана в подготовка на безброй пътувания, гощавки и украси, пропуснах най-същественото…

За сметка на това пък, малко по-късно засадихме не едно, не две, а десетки дръвчета. Включихме се в доброволческа инициатива за залесяване. Мама, татко и ходещото човече се възползвахме от добрата възможност да изпълним заявката си и да се погрижим с нещо съвсем дребно за заобикалящата ни среда.

Въоръжени с огромното желание да заровим пръсти в калта, удобни дрехи за тази цел и подкрепени от верни приятели, се озовахме на подготвения за залесяване терен. В един от най-горещите октомврийски дни в поляните над града се бяха събрали стотици доброволци – млади хора, семейства с децата си, майки с новородени, сгушени в носилки. Удоволствието беше огромно – радвахме се на добро настроение, хубаво време, детски смях и малки ръчички, които „помагаха“ в разрохкването на почвата. Това беше най-приятният ни уикенд, прекаран сред природата и оползотворен с мисъл.

Обядът на открито, леката мускулна треска, калните дрехи, изискващи двойна доза перилен препарат, само допълниха идиличната картина. Защото не беше редно това преживяване да се изчерпи с трите часа, през които изкопавахме ямки, притъквахме и т.н.

Засаждането на фиданки беше ново преживяване за нашата невръстна дъщеря. С неудобство признавам, че и за мен беше такова, но вече кроя планове в тази посока и смятам да не оставяме нещата до тук. Определено няма да се изчерпи с онези уикенд, защото е важно какъв пример даваме на децата си, а аз искам Р. да расте като отговорен човек и ценностите й да не се изразяват само в суми.