Когато искам да ги набия

22 януари 2017

/

Категория: Принцеси и пирати

/

Автор: Efemistique

Изпадали ли сте в ситуация, в която ви идва да набиете малкото, тръшкащо се, отговарящо, правещо на пук човече? Падало ли ви е пердето, когато за пореден път детето заявява, че няма да си прибере играчките, защото не ви е слуга? Минавало ли ви е през ума, че бихте го плеснали по дупето, защото току-що е нахапало до кръв по-малката си сестра? Ако отговорите на горните въпроси е „не“, ви съветвам да не си губите времето в текста надолу, но пък можете да погледнете това: bochko.bg/tvoetobebe/. Преди да се родят нашите деца много често се възмущавах на родители, които пошляпват децата си и им викат. А още повече се възмущавах от деца, които се тръшкаха и пищяха без видима причина на сред улицата или в магазина. Все си повтарях, че аз няма да съм такъв родител и че моите деца ще жужат като мушички. Да, но ако съм лелята на тези деца най-вероятно бих успяла – по няколко часа на ден и кой от къде е. Но при 24 часа, 7 дни в седмицата, всеки божи ден аз съм мама. А мама има хубави и не толкова приятни дни. Децата понякога са послушни и кротко си играят, а от време на време приличат на тийнейджъри на техно парти и чупят почти всичко вкъщи, тръшкат се в магазина и на улицата, бият се, хапят се до кръв, правят истерични сцени навън пред непознати, особено ако има и насъбрала се публика. Точно в тази последната ситуация на мен вече ми пада пердето, изобщо не мога да мисля, забравям да дишам и да броя до 10, 100 или 1000 и ако не ми е минало чак тогава да избухна. Просто избухвам и ми идва да ги набия. Това са плашещи моменти и за мен самата. Не вярвам, че има майка на света, която би наранила съзнателно детето си. Но ме е страх, че несъзнателно при следващ цирк за играчки в мола, ще ги напердаша. В една от книгите за родителство се запознах с няколко тактики за справяне с тези ситуации. Първото нещо беше да се опитаме да разберем какво ни вбесява до степен, че искаме да набием детето. Втората стъпка беше да намерим алтернатива – да дишаме; да броим до 10, 100, 1000; да се правим, че нищо не е станало (това ми е най-трудно) и просто да изчакаме детето да се успокои; да направим същото като детето и да очакваме неговата реакция. Искам да ви кажа, че при голямата това действа безотказно. Няколко пъти започвах да хленча и да се тръшкам точно като нея, представете си каква публика се събираше, мъжът ми лекичко се изнизваше и се правеше, че не ни познава, но детето спираше на секундата и започваше да ми казва, че това е грозно и веднага трябва да спра да го правя. О, чудо! Щом е грозно мама да го прави, значи е грозно и ти да го правиш, малка госпожице! Да, имаме сделка. :) Най-странното е, че след такъв фурор рязко ми спада напрежението и се чувствам виновна, че дори съм си помислила да я нашляпам.
А вие какво правите, когато ви идва да ги набиете?