Нашето момче е „зомби“
27 февруари 2017
/Категория: Принцеси и пирати
/
Нашето момче е всъщност нашият племенник, с когото живеем толкова близо, че на практика сме едно голямо семейство. Та нашето момче е на 2 години и е пристрастен към телевизията, телефоните и таблета.
Още от бебе го блазнеха рекламите по телевизията. После продължихме с детските песнички в интернет, клиповете и детските анимационни филми. Стигнахме до там, че на година и половина, нашият екранен фен се сдоби със свой собствен таблет, на който си браузваше с часове… И така до ден днешен. Нищо не може да го развълнува така, както мърдащите от дисплея картинки. Когато не се занимава с таблета, се опитва да отмъкне нечий телефон.
Проблемът, както се сещате и сами, е че нашето момче се превърна в едно раздразнително, нетърпеливо, затворено, вечно сърдито дете. Свръх стимулацията, на която позволихме да се подложи, е причината за това. Когато го викам, не ме чува. Когато се опитвам да общувам с него, не ми обръща внимание. Отне ни известно време да прозрем истината: нашето момче е пристрастен към екраните.
От тук нататък решението на проблема беше лесно, изпълнението - не толкова, но целта е истински важна, нали. :) Въпреки вероятността да срещнат отпор от страна на малкия човек, родителите му решиха да спрат всякакъв достъп до таблета и телефона. Домашният телевизор се пускаше в определени часове – два пъти през деня за около тридесет минути, когато детето можеше да гледа любимата си анимация, и вечер след като той отдавна спи. Останалите в къщата трябваше да се съобразим с този режим, и разбира се, да изчакаме периодът на мрънкане, тръшкане и истерични викове да отмине с времето.
Е, след няколко седмици, мога смело да заявя, че разлика определено има… Случи се постепенно, но нашето момче отново откри играчките си – заиграва се с тях, стана значително по-кротък, весел, танцуваме, разхождаме се и си говорим повече.
Сега, когато имам примера от моя племенник, знам какво трябва да направя, за да предпазя дъщеря си от манията по екраните. В следващата публикация ще ви разкажа как нашето тримесечно момиче се отнася към движещите се картинки.
А вие как преодолявате маниите по екраните?
Коментирай