Хайде... на палатка 2
05 август 2016
/Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи
/(епизод 2)
Помните ли, че ви обещах да ви разкажа за успешното ни ходене на палатка? То се случи миналото лято, когато баткото беше почти на 5, а бебето на 2 месеца. Та, след доста уговорки и убеждаване, съпругът ми се нави отново да си дадем шанс с палатката. Този път нещата бяха различни и си изкарахме повече от чудесно.
Ето част от нещата, които спомогнаха планът този път да сработи:
- Компанията – този път компанията не беше така „младежка“, а малко по-семейна и съответно – спокойна. Освен това имаше още три деца, на възраст 3, 9 и 11 години, и куче, така че нашият „батко“ имаше с кого да си играе и това много ни улесни.
- Подготовката – в групата имаше хора, които редовно ходят на палатка. Те бяха много добре подготвени с всякакви неща, които биха могли да потрябват, нужни са, за да ти улеснят живота сред природата или поне да ти направят кефа. Като започнем от хладилната чанта, спреят за насекоми (преди и след като бъдеш ухапан) и газовият котлон, преминем през разгъваемите столчета и хамака и стигнем чак до преносимия душ – е, те имаха всичко за което (не)можехме да се сетим.
- Мястото – добре избраното място е много важно. В случая беше такова, до което можеш относително лесно да стигнеш с кола, така че да не се налага да пренасяш целия багаж (барабар с бебето) на гръб в продължение на часове. Имаше беседка с голяма и удобна маса, дебела сянка и достатъчно равно място за опъване на палатките.
- Близост на някаква цивилизация – ние бяхме близо до манастир. Оказа се плюс, когато бирата свърши. Също така, след изморителната разходка сред природата имаше и една разходка до манастира, която завърши със сладолед за децата – ами да, те бяха наистина много доволни.
- Кърменето и бебеносенето – може би се повтарям, но кърменето и бебеносенето (в комбинация, но и поотделно) ми спасяваха живота с бебе номер две, особено през първите му месеци. Ходенето ни на палатка изобщо нямаше да е толкова спокойно с малко бебе, ако не бяха тези две неща. Не си представям да стерилизирам шишета сред природата или да преварявам вода на лагерен огън. Нито пък да бутам количка по стръмни и тесни пътеки. С кърменето и ергономичната раница бебето беше спокойно, нахранено, гушнато, разходено, приспано – без драми и излишно напрежение.
Надявам се и тази година да успеем да се организираме за един палатков уикенд със същата компания – тогава ще мога да ви разкажа как е на палатка с батко на почти 6 и наскоро проходило момченце, навършило годинка. А дотогава ще се радвам вие да споделите опит от вашите успешни летни преживявания.
Коментирай