Хайде... на палатка

14 юли 2016

/

Категория: Принцеси и пирати | Ходещи и бърборещи

/

Автор: Гост автор

(епизод 1)

Аз много обичам да ходя на палатка. Дълго време се опитвах да убедя и съпруга ми (още преди да бъде повишен в съпруг, по времето, когато се подвизаваше като обикновено гадже) колко е готино да отидеш на палатка, ей така, за една-две вечери, сред природата, с приятна компния... Уви, успях да го склоня с триста зора едва след като вече имахме дете (номер 1), което дори беше станало почти на три години.

Опитът се оказа злощастен и това осуети за дълго плановете ми да се превърнем в едно готино къмпингарско семейство. Какво се случи? Ами, първо, не бяхме преценили правилно мястото – язовир, но с доста стръмни и високи брегове, доста опасно място, особено за малко дете. Второ (по-лошо), не бяхме преценили правилно и компанията – нямаше други деца и всички присъстващи бяха върли купонджии, които се изпонапиха от сутринта и крещяха около палатките, докато ние се опитвахме да успокоим детето и да го приспим. А детето... всичко беше весело и забавно за него до момента, в който се стъмни. Тогава милото дете се изплаши от непознатото място и от тъмнината, и въпреки, че си легнах с него, гушках го, пях му познати песнички и разказвах любимите приказки, той отказа да заспи. В крайна сметка, към 11 през нощта се предадохме, зарязахме компанията, палатките и лагерния огън, грабнахме си детето и се прибрахме.

Таткото използва случая да ми опява дълго време за грешната преценка и да пресича в зародиш по-нататъшните ми планове за такъв тип изживявания. Малкият пък много искаше да отидем пак на палатка, защото било много готино, но само при условие, че се приберем да си спим вкъщи.

Ако си мислите, че се отказах от палатките, грешите. Отне ни две години и още едно бебе, но имахме и успешен опит. :) За него ще ви разкажа следващия път, а сега се надявам и вие да споделите ситуациите, в които плановете и очакванията ви за почивка са се разминали с реалността!