Калният сезон: Открит

12 януари 2018

/

Категория: Ходещи и бърборещи | Принцеси и пирати

/

Автор: Инна

Съревнование между игри в локви и изненадващи настинки

Когато зимата надвисне над нас с типичния за нея мраз и сняг, започваме да се оплакваме - от количествата дрехи, студените сутрини, ветровитите дни, хлъзгавите пътеки. Когато ги няма обаче, е още по-лошо…

Посрещнахме Рождество без нито една снежинка в Святата нощ. Изпратихме старата година без бяла покривка и без спускане с шейни. Зимните емоции явно ще оставим за в планината, а докато „стягаме багажа“ и търсим точното място за нашата банда, в града настана истинска пролет. Това ни изправи пред непредвидени предизвикателства в ежедневието ни с прохождащото у дома.

Подготвихме гардероба на детето за студена зима, но през настоящия сезон студоустойчивата грейка и апреските се оказаха крайно неподходящи. През последните дни излизането ни навън е съпроводено с продължително избиране на връхни дрехи – да не са прекалено дебели, за да не се изпоти под тях. Трябва обаче да са все пак зимни, защото когато слънцето се скрие, студеният вятър е доста пронизващ. Желателно е материите да са водонепропускаеми, тъй като мъглата не е рядко явление в предиобедните часове, а следобед вече всичко е разкаляно, но неустоимо за вече тичащото ми дете.

Обличам я с дрехи „на слоеве“ и в материи, които изолират добре тялото, без да го запарват. През цялата зима дъщеря ни носи бодита от мека вълна, а на крачетата в по-студените дни слагаме направо чоропогащник. Като втори слой идват суитшърт от плътен, но лек полар (или дебела вълнена жилетка) заедно с подходящ панталон. Третият „пласт“ са: якето, което е съобразено с необходимостта на детето да остане подвижно; вълнени калцуни, покриващи краката от коляното надолу; боти; шал и шапка. Екипирана и с Бочко Антибактериален гел за ръце и детски влажни кърпички, нямам притеснения да се пуска по влажните пързалки или да се рови в пясъчника, защото мога много лесно да сменя мократа дреха. И играта да продължи отново.

Когато завали обилният зимен дъжд, нещата рязко стават драматични. Най-вълнуващите игри на прохождащото щураче са именно в локвите, но моята тактика там не работи. Обличам й връхни дрехи тип дъждобран, но те запарват и когато влезем в магазина, колата или я сложа в раницата, са много неподходящи. При все че детето умира от желание да наджапа във водата и да порови в калта, ми се налага да се придвижваме предимно в носилка. Колкото и да ми е неприятно, се налага да я ограничавам по този начин, тъй като не съм открила как иначе да се справя със страничните ефекти на настоящия сезон.

Кална до лактите и подгизнала до коленете, нашето едногодишно дете никога не е склонно да си тръгне от площадката. Дори втрисането от студ не работи в моя полза. Времето, което ни е необходимо да се приберем (заедно с увещанията и пътя до вкъщи), понякога надвишава половин час. Както сами се досещате, нито една настинка не ни пропусна този сезон.

С всички тези обстоятелства около топлата зима, направо се размечтах за мразовитите януарски дни. Нетърпелива съм вече да се въргаляме в преспите, а по площадките да няма ни сопол, ни жив вирус. А вие как се справяте с калното вирусно време?